Денят 1-ви октомври е необикновена, исторически незабравима дата вече 91 години за село Септемврийци /Горна Гнойница/област Монтана.На тази паметна дата през метежната 1923 г.са разстреляни 72-ма души от селото дръзнали да въстанат срещу терора, за свобода и човешки правдини.
Преклонението пред трагичния погром доказва историческата приемственост и съпричастие към житейската драма сполетяла селото.Документите от онези бунтовни дни и нощи посочват, че след кървавия преврат на 9-ти Юни 1923 година в цялата страна се започва трескава подготовка за всенародно въстание срещу терора.
В селото е образуван революционен комитет от комунисти и земеделци, ръководен от Евтим Иванов Бутански и започва трескава подготовка за въс-тние. Въстанието по поречието на р.Цибрица избухва на 24 Септември и на населението още същия ден се обявява работничско-селска власт. Още същия ден се изпращат две бойни групи – 50 човека за Лом и 20 за гара Бойчиновци.
След неуспеха на въстанието хората се връщат в селото, не напускат страната да емигрират, а остават с убеждението, че на никой лошо не са сторили.Но местните управници не мислят така.На 30 Септември идва наказателен конен ескадрон и започва Вартоломеевата нощ за селото!Изготвени са два списъка на въстанниците и на 1-ви Октомври , едната група с вързани ръце е изведена в местността”Черновръшки шумак”, където са разстреляни 68 човека, а четирима остават живи между труповете.След Баташкото клане от 1876г.Българската история не познава такова масово избиване.И така, всяко трето домакинство в селото остава обезглавено.
Втората група въстаници е изпратена в гр.Лом, където лежат в шлеповете,като хора надигнали глава срещу Царя.Мнозина от тях след завръщането си от затвора бързо умират от туберкулоза.
Септеври 1923г.е паметен за нас, потомците на мъчениците в “Черновръш-кия шумак”, които станаха жертва на фашисткия терор.Когато днес обръщаме поглед към онези дни на подем, на погром и на кръв сме длъжни да кажем, че те са разстреляни и лежали в шлеповете без съд и присъда.Години наред след тези събития селото е тормозено от местните управници и шпиц команди.
Припомняме тези документални факти, за да отбележим, че народната памет е жива и няма да помръкне.Тя говори, шепти и ни напомня......
Предстоят ни важни, съдбовни избори. По стародавна изборна традиция бедните хора имат само един силен избор, да облекат във власт левите нацио-нално отговорни партии, които поставят в своите програми човека с неговите биологични и духовни проблеми.На нас ни трябват не просто народни пред-ставители, а мъдри хора, които милеят за България и които ще работят за благото на народа си.
Нека с Бюлетина №22 да направим за хората Септември да бъде Май !
След одит на "Идиот" 38 ГАЗПРО...
Защо Путин отмъщава на Харков и защо е з...